НОТАРИАЛНА ЗАВЕРКА
Съгласно промените в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, при преведените на български език документи, които са предназначени за ползване на територията на Репбулика България, подписът на преводача следва да бъде нотариално заверен от български нотариус. За целта е необходимо преводачът да притежава Потвърждение, издадено от Дирекция „Консулски отношения” на Министерството на външните работи. Процедурата по удостоверяване изисква преводачът да представи съответното Потвърждение пред нотариуса.
ЛЕГАЛИЗАЦИЯ
Процесът на превод и легализация се състои от няколко етапа:
- заверка (или поставяне на апостил) във ведомството, издало документа. Това може да са областните администрации, различни служби и министерства
- превод на документа от лицензиран (заклет) преводач
- заверка от Консулския отдел на Министерството на външните работи
***
За да бъдат валидни в чужбина и да могат да послужат пред чуждестранните институции, документите издадени от държавни органи, следва да бъдат допълнително оформени по определен начин и да бъдат законово признати. Хагската конвеция, подписана на 5 октомври 1961, предвижда унифициран способ за оформяне на документите, предназначени за ползване в чужбина - чрез поставяне на специално удостоверение – апостил.
Апостилът удостоверява автентичността на подписа или печата, положени върху документ, издаден от компетентен орган на държавата – страна по конвенцията.